Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2009 16:05 - МИСТЪР ДЖОРДЖ
Автор: doriana Категория: Изкуство   
Прочетен: 1823 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 16.08.2009 20:08


ИЛИ МИГОВЕТЕ НА СЛУЧАЙНИ СЪВПАДЕНИЯ

 

 

            Името му беше просто Георги Георгиев. На 26 години. Висок 182 см. Тежи 80 кг. Светло кестеняв с чуплива коса. Кафяви очи. Имаше два костюма – един тъмно син и един сив. Както и три вратовръзки предимно преобладаващо тъмно и едноцветно. Тях сменяше поредно през дните от седмицата. Имаше и дефект в говора – нещо свързано с „р”, доколкото помня (защото това ми е по детските спомени). Преподаваше ни английски в прогимназията. Ама как преподаваше – вихър от словоредия и вечно лъснати обувки – едни и същи всеки ден.

            А имаше и един Златко – безумно див като ухапан от оса. Дребен, русоляв и луничав. С белег на носа от порязване и с ударна философия за деструкция на живота. Златко от нашия клас. Джуджето-което-скубе-и-цомби. Не му дремеше от тупаниците на другите. Но тупаниците на мистър Джордж бяха друга работа. Златко никога не научи нищо в основното училище за повече от две, а понякога – три. Съумя да проговори английски за четири. От тупаниците на мистър Джордж и неговото стремление да наложи дисциплината на джентълмена в клас. Повтаряхме като папагали урока – веднъж го прочитах аз, или някоя друга читанка, дето от първия път можеше да го прочете гладко. После се започваше ехтене по английски – папагалите се разпяват, а някои кудкудякат: „The great London fog. They say that the weather in London is always bad…”. След това се започваше преглед на писмената и трите форми на неправилните глаголи в тетрадките и шибане на двойки до откат. Без читанките разбира се. Ние винаги си бяхме написали правилно всичко. Говорехме правилно и се държахме прилично. Мистър Джордж – образът на педагога-джентълмен от британските лицеи ни научи да говорим правилно български. Без Златко, естествено…той просто не знаеше да говори нищо, освен папагалски английски за четворка.

            След това Златко се разболя. От нещо си, което довеждаше до обща мускулна атрофия. А мистър Джордж продължи да се появява в изтърканите си костюми и единствените си лъснати обувки. Забравих – той имаше голяма бенка, бенката помня, ала къде беше точно по лицето – не помня, отдавна беше. Важното е, че имаше бенка и някои фльорци и кокошки се прехласваха по него заради бенката. Учителят ни си имаше и тайно тефтерче, в което записваше всяка изцепка на изцепките от класа. Какво правеше с информацията от тайното тефтерче остана неясно. Въпреки това, много от нас записаха езикови гимназии. Предимно с английски. А мистър Джордж остана смътен силует назад в детските спомени (също като точната топография на бенката му).

            …Когато един прекрасен мрачен софийски ден, докато шофирах старата трошка из калта и надупчените улици, синът ми, возещ се на задната седалка като нелепо сополиво украшение от градска легенда, изрече:

-                           They say that the weather in London is always bad…Уф! Мамо, господинът по английски ми издърпа ухото днес, знаеш ли! Гадно беше! Това не беше ли недопустимо? Мамо! Мамо ма, на кого трябва да се оплача от него?

Господинът по английски ли? Другарят Георгиев? Или мистър Джордж? Мислех, че този човек стана пиколо в хотел Шератън на площад „Света Неделя”. Поне така дочух през годините! Казаха ми, че бил блестящ шеф на пиколата. Първоначално бил обикновен пиколо, но лъснатите му обувки правели впечатление на гостите на хотела, получавал добри бакшиши в началото на демокрацията, пък и нали си беше кариеристично копеле – нормално е да стане шеф на пиколата в цялата верига! Дочух, че бил оплешивял – вълнистите му коси опадали от съдържание на гняв в кръвта, от амбиция и от ... И да стане отново учител в прогимназията! Хм!

-                           Как се казва господинът? Той нов ли ви е?

-                           Е, нов е! Ама е стар – стара му вратовръзката, а сакото му на лактите с кръпки като на нашето куче ушите! Ей, такива дебели и големи, само дето не са космати! Господин Георгиев! Кара да му викаме мистър Джордж, виждаш ли какъв е?!

А синът ми е русоляв и подвижен като полазен от цял мравуняк. Дребен, русоляв и луничав, с белег от шарка по брадичката и с ударна философия за деструкция на живота…както някога, много отдавна…Набих рязко спирачки, колата се спря с немощно тракане във високия тротоар пред един зоомагазин. От витрината на магазина закрякаха всичките зарешетени папагали, канарчета и чинки, вперили копчовидните си лъскави очета в трещелицата на улицата. Не бях угасила двигателя. Подпрях челото си на волана, а детето ми гледаше странната си луда майка паднала от космоса.

- А да знаеш как ме болят ръцете!...И краката също! – каза синко. – От вчерашното мачле трябва да е – мускулна треска! – правеше всичко възможно да ме разсее, да се сепна и пак да си бъда същата, спокойно шофираща, неподозираща философията му, сякаш никога не са дърпали ухото му, а той не е дребно подсмърчащо украшение в колата ми, цялото в синини от вчерашния мач, сякаш няма The great London fog, а мистър Джордж е призрачен остатък от нечии чужди спомени!

После вдигнах глава и запалих цигара! В далечината се дочу вой на линейка! Някой в този миг умираше!

           





Тагове:   учител,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - много умееш
06.03.2009 16:45
да увличаш, да размисляш, да създаваш картинни спомени!
цитирай
2. doriana - benra
06.03.2009 16:51
Ами, надявам се да е така! Само се притесних, защото фразите на английски бяха с толкова правописни грешки...забравила съм правописа на елементарни думички!
Благодаря ти, Бени!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: doriana
Категория: Изкуство
Прочетен: 1889731
Постинги: 139
Коментари: 1012
Гласове: 5751