БОГ В ИНТЕРНЕТ
(един диалог без продължение)


    - Хей! - Леле майко?! Изплаши ме! - Че защо да съм те изплашил? Просто казах „Хей!”? - Именно – кой казва „Хей!” на непознати в интернет, а на всичкото отгоре и го чух в главата си това „Хей!”? - Хм. Не се бях замислял! Извинявай! Как си? - Аз ли? - Кой друг? - Ами, добре съм си! Сърфирам си из мрежата...нищо особено! - Нищо ли? Я, разкажи по-подробно? - Е, няма какво да ти разказвам толкова! А ти, впрочем, кой си? - Хубава работа! Как така не знаеш кой съм? - Ами така...ти си някакъв откачалник, който ми влезе в кю-то и рече „Хей!”, все едно ми направи „Баф!”... - Аз не съм някакъв откачалник, не ме обиждай моля те! Твърде съм специален! - И какво ти е специалното, непознато човече? - Мога да правя чудеса. Нали и ти затова ме извика. Освен това не съм човече! - Ама какви глупости бръщолевиш? И какви чудеса, какви пет лева? Кой те е викал въобще...Знаеш ли, май ми се ще да се чупиш бързо оттук. - Хубава работа, как така ще се чупя! Нали ти ме извика, даже едно „Извинявай за разкарването” не рече! - Познаваме ли се въобще? Ехо, Диана, ти ли си? Диана, спри да си правиш шеги с мен! Как я караш? На кучето оправи ли му се счупената опашка? - Не съм ти никаква Диана! Не разбра ли, че съм нещо по-специално от някаква си Диана с някакво си куче със счупена опашка! - Копеле, плашиш ме вече! Казвай кой си или затварям кюто...егати странния тип! - Ти ме извика, копеле! Ти ме извика! Каза ми: „Дай да видим тая работа, Господи, със сърцето ми, защото взе да ми омръзва да чакам всеки ден да умра в тая болница...”. Поиска знак от мен, не помниш ли? - Абе, ти си много сбъркан тип, така ще знаеш! Откъде знаеш, че съм в болницата? Да не си някой от лекарите? Или някоя от сестрите? Ти да не си лудата сестричка, която на всяко дежурство се чука с доктора на смяната? Оная с бенката между гърдите? Ей, ако знаеш кви вълнения ми предизвикваш в пижамата... - Бедни ми човече! Престани да сееш глупости и се съсредоточи в разговора...И лудата сестричка не съм. Освен ако не приемеш, че Аз Съм всичко, което Е...В такъв случай може да се приеме, че съм и разгонената сестричка. Все пак, внимавай какво говориш! - Нищо не ти разбирам, пич! Само знам, че е два посреднощ, батерията на лаптопа ми ще падне, а космите на врата ми са настръхнали, щото си говоря в нета с някакъв, който знае много работи за мен, а аз не знам нищо за него. - Виж сега, успокой топката! Дай да започнем отначало, искаш ли? - ОК, давай!   - Хей? - Да? - Здрасти! Как е хавата? - Пак ли си ти? - Да, аз съм. Така по-добре ли е? - Засега върви нормално...продължавай! - Аз Съм. - Кой по-точно? - Е, Аз Съм, де! Този който Съм. - Уф! Много е досадно, ще знаеш! - Какво има пак, защо си недоволен? - Кажи ми името си, така трябва да се представиш, а не разни бла-бла „Аз Съм, Този, който Съм”...Че и местоименията с главни букви пишеш, защо? - Защото така трябвало, казаха редакторите. - Ами страшничко си е, напомняш ми за един приятел, който бил навсякъде и представлявал всичкото наоколо ни. - Аз Съм наистина този приятел, впечатлих ли те? - Копеле, говориш тотални глупости. Как се казваш? - Добре, ще ти кажа, но първо ми кажи какво ти изплува в главата като име? - Хм, да речем „Мачу Пикчу”. - ОК, аз Съм Мачу Пикчу, макар и в не толкова ограничена форма. Истината казвам. - Уморих се, приятел. Достаден става този разговор. - Нали искаше знак за сърцето ти? - Откъде знаеш това? Чакай, че пак ми става страшничко...На никого не съм споделял нищо! - Е, как да не си. С мен споделяш всяка нощ! - Слушай, Мачу Пикчу или който или която си там... - Правилно! - Моля? - Правилно – освен, че съм този, аз съм и тази. Можеш да се обръщаш към мен и в женски род. Даже ще ми е особено приятно. - Диана, сигурна ли си, че не си ти? - Сигурна съм. Просто си представи, че съм Диана, Мери Попинз, Маргарет Тачър, Лейди Мармалейд, кучката от нощните дежурства и всички жени, които могат да ти хрумнат в едно. За кратко, мошеш да ме наричаш „Скъпа”. - Напълно ме обърка, скъпа! - Благодаря ти за обръщението! Сега да ти кажа нещо за операцията – ще я преживееш. Но донорът няма да я преживее. - Е, то това е ясно, нали затова ще е донор – ще е на умирачка и затова ще ми дари сърцето си. - Знаеш ли чие сърце ще носиш в гърдите си? - Няма как да знам – още не се е случило. Катастрофите и паданията от високи етажи не мога да ги предвидя, че да знам кой ще ми дари орган! - Братле, аз мога да ти кажа! Ако искаш, де! Ти искаш ли? - Давай, да те чуя. - Ти. - Моля? - Ти си донорът. - Що за глупости ми пишеш? Абе, ти да не си някоя смотана психарка, дето следи хората напред-назад и после ги корка през нета? - Не, любими, не съм! Аз Съм Тази, която Съм и ти казвам – на сутринта ще имаш ново сърце, а донорът ще си ти. Просто ще се случи. - Е, как така? - Ето – в този миг, в тази секунда, когато четеш тези редове, ти умираш, батерията на лаптопа ти ще се изтощи едновременно с твоето сърце – последни пулсации и – готово! Умрял си! И тогава ще се роди новият Ти в нета, жив и здрав в един нефизически, вечен свят. - Боже мой! - Благодаря ти, любими...Утре сутринта в нета ще бие новото ти сърце онлайн– сама съм го правила! - Наистина ли? - Да! - Мисля да извикам сестрата...май халюцинирам! Може и от лекарствата да е. Ето – натиснах бутона за повикване. - Нямаше нужда, тя няма да дойде. - Защо? - Защото тази вечер е на смяна любимият й доктор... - Ужас! - Видя ли, че не лъжа за донора... - Помощ! Ще викам за помощ, задушавам се... - ...а новото ти сърце ще е великолепно, обещавам... - Мисля, че батерията на лаптопа пада, моля те, кажи ми ще те намеря ли отново? - Има ли смисъл? Аз Съм тук и сега завинаги, но за по лесно може да ме имаш на www.god_online....

  (не следва...продължение. Или следва?)      

Интересна хрумка!

четеш се, бързо..
(и сме донори, и сме вампири, според момента СМЕ КАКВИТО ТАКИВА)
пп: а ти да си усмихната doriana и да съ цамбуркаш в най-готината ароматана вана хъхъ, капиш?! хъхъхъ

;)

Капиш, естествено, хъхъхъъ!
Кво предлагаш за ваната - вкусове и аромати , предложения?

най - добре вкуса да е с аромат на "сливката"..
(амъ "синя", а не джанка, хъхъ)

хич мъ няма по идеите, но ти пиши не си играй със СТОПА хъхъ

Plum delicious, така да се каже! Не е лоша идея. А ти що си се скрила с тия 4 хикса?

цялата история. След оня "Разговор с Бог" ми звучи съвсем добре. Що пък не??? :)

Много интересно!

Обичам нестандартните погледи към нещата!