2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ОНЕЗИ, КОИТО ВИНАГИ ПЛАЧАТ
(ФАНА КРАЙ БАСРА)
«…Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив в този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда…»
Маулана Джалал ал-Дин Руми
Рааби ал-Адавах седеше кръстосала крака край пустинния огън. На нея не й е хрумвало, че животът е кратка птича песен, изпратена от Бога в израз на кратковременна любов към себе си. Седеше Рааби и въртеше дървената лъжица в медното котле. Вътре вреше любимата й гозба – тавакул. Приготвяше се бавно, стоически, с напоение. В котлето къкреше любовта на Рааби. Звездите огряваха студената пустиня, изпращаха лъчистите си послания на дъното на котлето така, щото то възвираше на пресекулки, а няколко капки от тавакула изригнаха и цопнаха в очите на Рааби. От това не произлезе световна колизия, но жената се надигна изненадана и с крайчето на абаята си избърса очите. Цветът им се промени от черен кехлибар на зелен турмалин.
(продължението е тук)
Тагове:
От всичко по нещо, а нищо конкретно
БОГЪТ НА ХЛЕБАРКИТЕ Е ОБИКНОВЕН ЧОВЕК
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
“Oпaaa…” или как да задоволим една жена?