АБСАНС НА РАЗУМА :: МОИТЕ 10 ЛЮБИМИ НЕЩА

Понеже БЕНРА ми хвърли ръкавицата на едно предизвикателство, сега ще ви кажа, драги читатели мои кои са

МОИТЕ 10 ЛЮБИМИ НЕЩА 1. Сънищата ми: Моят свят от другата страна. Всичките ги харесвам, дори кошмарите. Защото ме насочват в права линия, естествено с подходящи алтернативи за избор. Помня съня си, който кръстих „Сирените”. Бях на 5 години, не се чудете, че още го помня. Вървяхме с майка ми по крайбрежна алея. Беше есен – плачеха дърветата и отлюспваха цветния си пърхут в краката ни. Мама беше в своето късо карирано зелено палте. Мама беше мъничка – 160 см и слаба. Искрящите й зелени очи отиваха на морските вълни. Вървяхме, а слънцето пропътувало пътя от пясъците на Египет молитвено ръсеше върху главите ни. Мама се усмихва, усмихвам се и аз – държи ме за ръчичката. Внезапно откъм морето се дочува музиката на сферите (това и по-късно го изпитах наяве) и детското ми сърчице се откъсна от мама, та се хвърлих във вълните. Доплувах до „тях” – прекрасни морски дами, окичени с венци от бръшлян и свирещи на арфи. Погледнах за последно назад и видях мама да потъва, умираше от болка… Години по-късно мама ми разказа, че същото лято, когато съм навършвала 5 години съм се удавяла наистина в морето. Два пъти последователно. Сякаш съм имала въже на врата и някой ме дърпал навътре. 2. Книгите Спътниците ми в битието, появили се от небитийния живот. Знаците на Господ за стъпките ми по Живота. „Змия и лилия”, „Христос отново разпнат”, „Майсторът и Маргарита”, „Хазарски речник”, няма смисъл да продължавам, или може би трябва със словото на Франсоа Вийон, Франсоаз Саган, Кристофър Марлоу и другите. Да си призная – напоследък не чета „храна за душата”. Напоследък чета специализирана литература. Предимно в областта на…нещо-правенето. 3. Вербената на балкона Названието на цветето е от староримски произход "verbum" означава дума. Според Плиний растението се е използвало при жертвоприношения и клетви.
Известни са около 250 вида, разпространени в тропиците и субтропиците на Америка.
Многогодишни или едногодишни, тревисти или храстовидни, вербената цъфти през цялото лято с дребни, събрани в грозд цветчета. На балкона си имам много цветя, но вербената е магическото ми цвете, цвете за сънища, цвете за жени, които се плашат от собствените си способности. Както и за тези, които вече знаят какво могат да очакват от способностите си. 4. Chillout и AmbientMusic Не знам дали има смисъл да казвам нещо за нея. По-скоро е редно да я чуете и след това ще разберете. Може би това: http://www.youtube.com/watch?v=C1zFf4RYbZQ&feature=PlayList&p=222AE738EE138E61&index=2&playnext=3&playnext_from=PL На хората, които употребяват халюциногени им я препоръчвам като техен заместител. J 5. Работата Работата е спасението за ума. Идеална възможност за мантриране. Докато работите да си тананикате някакво утвърждение или мантра за себе си. Работата е еликсир за наранени души. Толкова много пътеки за утъпкване из тайнствената гора на битието, а пътеките са нови възможности към върховете на щялото и нещялото. Сменям поприщата средно на 4 години, установила съм, че това е полезно за професионалното развитие. Нищо лично към изоставените поприща – почивайте в мир. Амин! 6. Колажът на Геша Геша е мой приятел от памтивека и така се случи, че дори ми е кум. Скиталецът от Космоса – така го наричам. Ураново дете, плод на научно-техническия прогрес. На 30-я си рожден ден организирах градинско парти и като тежък юбилей, всички приятели ми донесоха подаръци. Подаръкът на Геша, обаче, до днес краси трапезарията ми. Направи колаж от семейни снимки. Започнал със снимки отпреди 15 години и завършил с 30-я ми юбилей…Вътре имаше няколко купона от времето, когато бях кльощавото момиче с късите панталони и многото мъже около мен, имаше ги и децата ми – като бебета, като прохождащи, намазани с шоколад и с отворени гърла, страстно ревящи от поредното падане, имаше го Мъжът – този-който-остава-завинаги, селски пикници, вятърни мелници от Холандия, слънчеви зайчета от Черноморието, спомени…спомени…Животът ми в един колаж! Сложил го Геша в рамка, а аз го закачих в северозападния ъгъл на трапезарията – на мястото, от където ни пазят ангелите – хранители и древните ни предци. 7. Попина ливада Попина ливада се намира на около километър-два нагоре по стръмнините на Средногорието, малко над село Смолско. Смолско, община Мирково, близо до град Пирдоп. Попина ливада е мястото, което всички смолешки стада минават да опасат. Обаче там растат най-чудните челадинки, горски ягоди и безбройни храсти от жълт равнец. На Попина ливада се рита най-бясното мачле (аз, жената на брата, брата и мъжките ни деца – всеки за себе си, всички в един отбор). На Попина ливада есенес се катеря да поплача сама…Ей, така, щото ми е дошло до гуша от нещо си. Попина ливада е най-широкото и разюздано ложе за утоляване на страстите. Когато се омъжих първите няколко години брак я сънувах, тъй като я запомних предимно с това. 8. Рижата брада на мечока Мечокът е моя спътник в живота. Той се бръсне редовно поради една основна причина – наболата му брада добива рижав цвят. Когато брадяса обичам да го задявам и да му се подигравам по следния начин: „Рижо-мижо, покажи си къдравото! Ако не ми дадеш, ще ти оближа лявата ноздра!” И той ми дава, естествено, да не е луд да търпи тая гняс! Хах! Всяка вечер се налага да го приспивам, защото иначе сънува кошмари, предимно от сорта, че ме изгубва завинаги и плаче на сън и се стряска…Та затова вечер лягам до него, прегръщам го, докато заспи. А после ставам да си догледам филма. Такива ми ти работи! 9. Рачел Нали знаете какво е рачел – сладко от тиква. Едно време, когато бях малка все казвах, че това било мед от бузите на тиквите и баща ми се смееше, смееше…Някога баба ми правеше рачел в един казан. Въртеше бабето дървения прът в кръг и нареждаше: „Да ти е сладко дупето, да ти е сладко мунето, на децата да е сладко, на караконджолите да е горчиво!” Баба ми – вещерицата, жрицата на рачела! Баба почина отдавна. И рачел…отдавна не съм вкусвала. 10. Животът Но всичко, което вършим, някой ден ще стане. Някой ден ще ни честват, ще ни награждават, но ако не е преди да станем на 40 години, ще им казваме на всички да го духат просто. Не им завиждам въобще заради натрапчивия хомосексуализъм и вещомания, повсеместното порно и “чалга лайф до смърт”. Така на всеки 18-20 години - или робство, или война, или диктат. Тези, които днес не помнят нито едно робство - не ги познавам добре - но те имат шанс да са първите, които да изживеят живота си без война, без робство и без диктат. Имат и проклятието да се превърнат в служещи на един-единствен Господ, нещо като Исус Консуматорът. Но тайно си мислиш – ако аз бях избързал още малко, на мястото на тази катастрофа сега можеше да съм аз. Катастрофата, наречена „Живот” Мамка му, обичам живота си!

Сега, на свой ред предизвиквам:
ianchefff
chris
gothic
rosidi