МАЛКА СОНАТА ЗА ФАГОТ   Когато всичко свърши настъпи краят на деня. Замислени се унасяха къщи с горди френски прозорци и смешни люнетки.   Някъде лаеше куче, някъде плачеше бебе в старите сто и двадесет годишни кооперации.   Старецът понесе бремето на дървената си протеза и разлюля между трамвайните релси мътнозеленото си палто.   През туй време се носеше уханието на топли кухни, а вятърът в тъмното изпълвяше призраците на бели пелени. Старецът отдавна е забравил розовите топки сладолед, които се топяха между пръстите в ръцете му, по детски непохватни...   или пък белите маргарити, с които помилва лицето на едно момиче, някога, много отдавна...   или ниският покрив на къщата, пред която продаваха кифлички и в която вечер по мръкване жена му свиреше на фагот...   Но ето – днес всичко приключва: старецът блъска в паважа усърдно протезата и застанал сякаш е колосът в Родос между трамвайните релси, чака да мине неговата задгробна сянка.   Едно безкрило трамвайно чудовище погълнало алчно една втора от хилавото човечество присвятва гневно с лампените си очи.   „Дзин-дзин!” повтарящо хиляди пъти, бърза да го настигне...   хххххххххххххх   Когато всичко приключи настъпи краят на деня. Древните сто и двадесет годишни къщи с вирнати смешни люнетки унесено слушаха малката соната за тромпет и фагот.   Уханието на топлите кухни продължаваше да издува ноздрите на забравеното из дворовете пране.   Всичко изглежда спокойно, Само една от мътните градски звезди Реши да пропадне Някъде В някаква Дупка....

И когато си мислиш, че всичко е приключило,
отвън ще скръцне със зъби безрелсовият трамвай,
и сред замислените стени на старите къщи ще премине сянката й.
Виждаш ли я,
прекрачва падналата на двора тънка мъглица,
повдига се на пръсти и събира отдавна изсъхналото,
никому ненужно пране, виснало застреляно на простира на времето...
Сянката й...
Нейната...
Тя...ще подири уханието на топлите кухни с незагаснали печки,
но после.
После,когато заспят звездите непропаднали в дупката.

Коя "тя", бе, слънце?
:))

Ди трябва да е, знам я аз тая кучка безсмъртна!
Хъхъхъхх!

:)))

Б.

опус в сол мажор - анданте состенуто 4.28 минути;) от Виоти...