Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2011 15:28 - САМОТЕН ЧОВЕШКИ ГЛАС
Автор: doriana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3649 Коментари: 7 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Откъс от книгата на Светлана Алексиевич „Чернобилска молитва”

Превод от руски - Лилия Петрова, на която безкрайно благодаря за този текст!


 

image
 


„Не знам за какво да разказвам... За смъртта или за любовта? Или това е едно и също... За какво?
 
... Бяхме се оженили наскоро. Още ходехме по улиците и се държахме за ръце, дори и да отивахме в магазина. Винаги заедно. Аз му казвах: „Обичам те”. Но все още не знаех колко го обичах... Не си представях... Живеехме в общежитието на пожарната част, където той служеше. На втория етаж. Там имаше още три млади семейства, за всички нас – само една кухня. А долу, на първия етаж, бяха паркирани машините. Червени пожарникарски коли. Това беше работата му. Аз винаги знаех къде е, какво става с него. Посред нощ чувам някакъв шум. Викове. Погледнах през прозореца. Той ме видя: „Затвори прозореца и лягай да спиш. Има пожар на станцията. Скоро ще си дойда”.
Не видях самия взрив. Само пламъка. Всичко буквално светеше... Цялото небе... Висок пламък. Сажди. Страшна жега. А него го няма и няма. Саждите бяха затова, защото гореше битум, покривът на станцията била залята с битум. Той после каза, че ходили като в смола. Гасели огъня, а той пълзял. И отново се вдигал. С крака ритали горящия графит... Тръгнаха без брезентовите костюми, както бяха по риза, така. Не ги бяха предупредили, викаха ги за обикновен пожар...
 
Стана четири... пет... шест часа... В шест смятахме да идем с него при родителите му. Да садим картофи. От града Припят до село Сперижие, където живееха родителите му, разстоянието е 40 км. Сеитба, оран... Обичаше да се занимава с това... Майка му често си спомняше, че те с баща му не искали да го пускат в града, даже му построили нова къща на село. Взели го в армията. Служил в Москва в пожарни войски, и когато се върнал, бил непреклонен: само пожарникар! Нищо друго не признавал. (Мълчи.)
Понякога сякаш чувам гласа му... Живият му глас... Даже фотографиите не ми въздействат така, както гласа. Но той никога не ме вика. И насън... Аз съм тази, която го вика...


(ПРОДЪЛЖЕНИЕТО - ТУК)
 




Гласувай:
13
0



1. dorichela - Истинска обич!!! Истинска!! Бл...
19.03.2011 19:52
Истинска обич!!! Истинска!! Благодаря ти, че сподели с нас!!!
цитирай
2. doriana - 1. dorichela
19.03.2011 20:31
Благодаря ти за търпението да го прочетеш докрай, Дори!
Красотата ще спаси света!
цитирай
3. dorichela - Беше удоволствие за мен! Отдавна не ...
19.03.2011 23:11
Беше удоволствие за мен! Отдавна не ме беше докосвал така разказ... На моменти се просълзявах, просто много силно!
цитирай
4. doriana - Дори, разказът не е мое произвед...
20.03.2011 12:41
Дори, разказът не е мое произведение. това е истинската история на истинска жена, която тя сама разказва, описана е в книгата на Светлана Алексиевич и това е откъс от нея.
цитирай
5. magnoliya - Ех,
20.03.2011 16:49
колко човешка мъка има на този свят!
Сълзите напират, но с нищо човек не може да помогне . . .
цитирай
6. milenich - Колко страшно. . . Колко красиво. . . ...
24.03.2011 10:47
Колко страшно... Колко красиво... Колко човешко...
цитирай
7. анонимен - Четох го при Тодорка.
08.04.2011 19:55
Много е силно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: doriana
Категория: Изкуство
Прочетен: 938926
Постинги: 137
Коментари: 1010
Гласове: 5719
Архив