И пак с водовъртежа на живота
телата ни се втурват в своя бяг.
И само там-на дъното, дълбоко,
остава да ни гложди онзи глад...
За пориви , удавени във синьо...
За летен бриз, от нежности прелял.
За слънчев лъч, създал безброй причини
да бъдеш влюбен в този цветен свят.
За мигове, от обич натежали...
За трепети от сбъдване и страст.
За полети над бездни, издълбали
следи завинаги в сърдечния компас.
За бели нощи, срещи и раздели,
луната, за които ще мълчи...
За пътища, които сме вървели
единствено в посоката "Мечти".

Невероятно красиво е - направо ме смайваш, да не кажа и омайваш!