Съдейки по библията, Исус е предизвикал голяма шумотевица с появата си. Но според официалната историческа наука няма очевидци - нито един, които да са описали великата шумотевица на хилядите, слушали проповедите, нито пък някой очевидец е описал чудесата - излекуваните хора, съживените и т.н. Тъй като нито един съвременник на Исус, не е описал и самия Исус, следва само едно - Исус е измислица.
Историци, посочени в официалните църковни документи, сочени от църквата с цел, да се заблуждават хората, които най-често се срещат и са обявявани за съвременници на Исус и видяли го, след което описали го, са:

- 1/ Йосиф Флавий - роден 4 години СЛЕД СМЪРТТА на Исус и писал за него още колко след? Не е съвременник на Исус, и с оглед датата си на раждане, няма как да бъде съвременник на Исус и следователно очевидец на Исусовите дела.
- 2/ Публий Корнелий Тацит пък е роден 55 година и за Исус пише чак през 98г! Той също не е очевидец на Исус.
- 3/ Philo of Alexandria - съвременник на Исус, който пише по времето на Исус, но НЕ за Исус, както им се иска на някои, а за друго...
- 4/ Планий Млади - роден 61г. след въображаемия Исус. Той е поредният писал за Исус, но не и видял го.
- 5/ Светоний - роден 70 година след въображаемия Исус. Също не е очевидец.

Има и други историци, на които неправилно се приписва, че са дали историческото доказателство за съществуването на Исус, но тези са най-често срещаните. За да имаме обективност е необходимо личното видяно в сегашно време, а не чуто как е било от времето на пра-пра-дядовците и описано на лист и документирано наблюдение, да се съпостави с това на други независими от наблюдението, което е обект, източници и очевидци. В случая - за Исус трябва да се е писало не само от християни, а и от нехристияни. Трудовете им трябва да бъдат сравнени и да се види какво ще излезе. Обаче се оказва, че по времето, когато Исус е живял, не само, че никой не е забелязал прославилия се чрез проповедите си и чрез лечителските си умения Исус, но и никой не е забелязал нито едно от описаните в библията следни значими обстоятелства:

- 1/ Библията твърди, че цар Ирод избил младенци, понеже се уплашил от Исус. Но според историците цар Ирод е имал спокойно управление и не е избивал никакви младенци. Той бил обичан от народа си. И едва след смъртта на Ирод (Цар Ирод умрял 3 г. преди Исус да се роди - източникът за което са разчети на Schurer) започва война. Цялото управление на Ирод е описано и документирано надлежно. Този цар не е и подозирал, че някакъв си Исус заплашва управлението му, камо ли да заповяда избиването на деца, за да се отърве от него - освен че същият цар умрял 3 години преди въображаемото раждане на Исус...

- 2/ Библията твърди, че при раждането на Исус е имало преброяване. Повечето историци твърдят, че такова преброяване изобщо никога не е имало, основавайки се на факта, че няма съхранен писмен документ, доказващ наличието на преброяване и на тезата, че не е възможно римляните да предприемат преброяване на населението в подчинени на властта им земи, които си имат собствен управител. Някои историци твърдят, че първото такова преброяване във въпросната упомената от библията територия е чак 6 години след раждането на Исус, която теза също е в противоречие на библейската версия.

- 3/ Двете писма, приписвани на Пилат до Тиберий, в които се говори за мъченията на Исус, също често се приписват като доказателство за съществуването на Исус, но лошият латински, на който са написани, показва ясно, че са фалшиви. Пилат и лош латински (едва ли да е бил толкова неграмотен) - не без доза смях, в никакъв случай!

- 4/ В своето измамно престараване християните стигнали дотам, че разпространили редица писма, твърдейки, че са писани от Исус Христос. Запазено било писмото, което той уж писал на едеския цар Абгар, но по това време не е имало вече цар на Едес.

- 5/ Умишлено понякога се пробутат учениците на Исус (Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон, Яков /Алфеев/, Тадей, Юда) за негови свидетели, но това не са независими източници + факта, че повечето "ученици на Исус" са се родили, да кажем например като "Йоан" - 5 века след въображаемата смърт на Исус (което показват историческите извори и анализи). Евангелието на Йоан е писано доста след въображаемата смърт на Исус и православната църква дълго е отказвала да го прибави към божиите слова, понеже то е апокриф, т.е. фалшификат, писан в стила на библията (да но в крайна сметка го е прибавила). Обаче братята католици, като по-находчиви, видяли ползата от него, и въпреки, че е лъжа, го прибавили. Православието завидяло и така последвало примера им.

- 6/ Самата библия като свидетелство също не е доказателство, защото Стария Завет се различава от Танах. За доказателство не става както стария завет, който уж предричал раждането на Исус, така и новия завет, който описва живота му. В нея има достатъчно на брой невярни описания на исторически събития, които дават основание библията да бъде разглеждана в качеството и на една измислица, дело на известно количество фанатизирани умове. Всичко това доказва, че не е имало такъв Исус, какъвто е описан в християнската библия.