АБСАНС НА РАЗУМА :: ПОРТРЕТЪТ НА АРТЕМИДА

Гърди като от лозето набрани.
Лице на бог, когато си мирува.
Прасците й са бели барабани,
в душата й - вакханките пируват.

От тридесет умрели зарад нея
единствен Хриз добре я понапсува.
От всички ни, аз, дрипавият смея
най-после да я нарисувам -

човешки облик някак да й вдъхна
да се почувства като всички унизена!
Дали успях? - Че само аз се пъхнах
в утробата й нажежена!

Е...Утре на бесилото ще влачат
без милост осквернител на забрани -
не можеш ти от клупа се откачи
щом любил си прасците-барабани!

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

НАТЮРМОРТ

НЯКОГА МНОГО ГОРЧИВО

Коментари

1. romanov - Хм,
06.08.2009 06:02

това може мелодия да му се сложи. В чест на целомъдрието:)

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: doriana
Категория: Изкуство
Прочетен: 1929403
Постинги: 139
Коментари: 1012

Гласове: 5751

Блог вълни

Блогрол

1. Дориана на друго място
2. БЕНРА
3. не анализирай това
4. този човек
5. GFStoilov в сенки и отблясъци