Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.07.2010 09:41 -
ТАНАТОС В КАДЪР. ОРАТОРИЯ
Автор: doriana
Категория: Поезия
Прочетен: 2275 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2010 13:25
Прочетен: 2275 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 12.07.2010 13:25
ТАНАТОС В КАДЪР
(ОРАТОРИЯ)
...розовее
като небцето на акула.
Плътта й е стократно по-приятна
от всички арфи и цимбали.
Дъхтяща на меда, от който
пчелите пият и умират.
Триж по-прекрасна е плътта й
от всички волски плешки и бокали,
в които давим сънни мутри
(пируваме и радваме се, сиреч).
Като ефира нежен
мирисът й ми напомня
за свят, във който живото е мъртво,
а мъртвото – освободено.
Човешките лъжи са малка клечка
под палеца й. Тя е силна –
не я боли любовното ухапване,
не са й близки култове езически,
където обладават се взаимно
и силата един на друг преливат.
Тя по-висока е
от стръкчето пелин
и по-голяма
от крилце на сойка.
Стои далеч над всеки космос,
над всяко преживяно с нежност чувство
(или с поквара).
Не отмъщава и не дебне.
Ето –
заплита плитки на конете
и духва с вятъра нататък.
О, нежност,
твойто име е....
О, океан
от страсти, блудства и пиянстване.
О, тяло,
ти, което си непоносимо,
изостави ме и иди си –
в калта, където ти е мястото.
А аз ще тръгна с нея
преди нощта да избледнее,
преди зората с вик на жерав
да скърши суетата на мига.
Кой беше казал, че е нервна,
отпусната, кръвница и досадна?
Смъртта е сладък блян,
упойка за приспиване,
за сънища, чиято морфология
е тайнство и за еретици,
и за просветни философи.
(Омръзват строфите – нестрофи,
Умирам с тях
нестрофи-строфи,
строфи...
строфи...)
Търсене
Блогрол
